"Живота живей си!" - предложи щъркелът на жабата преди да й отхапе главата.
Горката... Нямаше време да възрази. Та нали това беше съдбата й.
Горката... Нямаше време да възрази. Та нали това беше съдбата й.
Да опиша себе си - не мога, а и не искам. Това оставям на онези, които ме познават и на онези, които виждат с очите си последиците от делата ми.
Все пак ще хвърля върху белите листи сянката на своето себе-си, за да знаете що за човек съм, въпреки че не гарантирам и грамче обективност (разбирате защо).
Макар и да не съм срещал щъркелът лично (освен ако баба ми не е била права за птичките и пчеличките, в което силно се съмнявам, лека й пръст), горепосоченото мото е силно застъпено в живота ми. Или иначе казано... аз се плъзгам по вълните на времето, сляп за нещата, които не ме засягат, и вплетен в битка с всичко изпречило се на пътя ми. Някои ме смятат за вечния оптимист. Аз намирам за правилно съждението, че просто не ме е грижа - всичко, което не ме убива, ме прави по-силен... и по-добър. Всичко лошо днес ми се заплаща утре. Да, това са все старите клишета, от други уста, но какво... не може ли старото да се обади с нов глас? Е, това съм аз! Много пъти понечвам да отговоря "Аз съм никой!" Но си спомням кой съм, през какво съм минал и на къде отивам... дори за вас животът ми да е нищо, то аз съм някой и някъде, и нищо не може да ме спре.
Така че това съм аз - моето величие и моето падение, преплетени в една уникална личност, гордо държаща изика си извън зъбите. Наричат ме писател и творец... може би съм, може би не, но за всяко признание съм се отплатил с добри думи, а за всяка добра дума - с дела. Смятат ме за много неща... но никое от тях няма да намерите тук, защото на вас е съдено да ме опознаете посредством перото на моята мисъл.
Макар и да не съм срещал щъркелът лично (освен ако баба ми не е била права за птичките и пчеличките, в което силно се съмнявам, лека й пръст), горепосоченото мото е силно застъпено в живота ми. Или иначе казано... аз се плъзгам по вълните на времето, сляп за нещата, които не ме засягат, и вплетен в битка с всичко изпречило се на пътя ми. Някои ме смятат за вечния оптимист. Аз намирам за правилно съждението, че просто не ме е грижа - всичко, което не ме убива, ме прави по-силен... и по-добър. Всичко лошо днес ми се заплаща утре. Да, това са все старите клишета, от други уста, но какво... не може ли старото да се обади с нов глас? Е, това съм аз! Много пъти понечвам да отговоря "Аз съм никой!" Но си спомням кой съм, през какво съм минал и на къде отивам... дори за вас животът ми да е нищо, то аз съм някой и някъде, и нищо не може да ме спре.
Така че това съм аз - моето величие и моето падение, преплетени в една уникална личност, гордо държаща изика си извън зъбите. Наричат ме писател и творец... може би съм, може би не, но за всяко признание съм се отплатил с добри думи, а за всяка добра дума - с дела. Смятат ме за много неща... но никое от тях няма да намерите тук, защото на вас е съдено да ме опознаете посредством перото на моята мисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар